Какво е въглероден отпечатък? Какъв е потенциалът за глобално затопляне на пластмасата?
Въглеродният отпечатък е общите емисии на парникови газове (ПГ), причинени от индивид, събитие, организация, услуга, място или продукт, изразени като еквивалент на въглероден диоксид. Парниковите газове, включително въглерод-съдържащите газове въглероден диоксид и метан, могат да бъдат отделяни чрез изгаряне на изкопаеми горива, разчистване на земята и производство и консумация на храни, промишлени стоки, материали, дърво, пътища, сгради, транспорт и други услуги. Типичните изкопаеми пластмаси имат потенциал за глобално затопляне между 1,7 и 3,5 кг CO2, в зависимост от вида пластмаса. Това означава, че за всеки килограм произведена пластмаса на изкопаеми вещества се отделят между 1,7 и 3,5 килограма въглероден диоксид.
Какво е екологично устойчива опаковка?
Еко опаковка е тази, която има по-ниско въздействие върху околната среда в сравнение с конвенционалните опции. Устойчивостта може да обхваща въздействия през целия жизнен цикъл на опаковките, от извличането на ресурси до създаването, до използването (и повторната употреба) и рециклирането или изхвърлянето. Устойчивостта включва също икономически и социални фактори. Това е така, защото дори когато опаковката е безопасна за околната среда, тя може да не е финансово жизнеспособна за компаниите, което означава, че нейното използване не може да бъде устойчиво. Например използването на пластмасови опаковки вместо хартия може значително да намали хранителните отпадъци, което от своя страна има положително въздействие върху околната среда и върху изменението на климата.
3 правила за еко опаковките
При екологично чисти опаковки, условията са:
- Материали: 100% рециклирани или естествени материали
- Производство: По-малки опаковки, по-чиста и добре управлявана верига на доставки, производство без отпадъци и затворен цикъл
- Циркулярност: Опаковка, която може лесно да се използва повторно или да се рециклира.
Както при много въпроси за чиста околна среда, „най-добрата“ екологична опаковка може да се свежда до лични приоритети. Може например да сте по-загрижени за отрицателното въздействие на добива на ресурси, отколкото за способността на крайния продукт да се разгради биологично. Или може да се притеснявате най-вече за изтичането на химикали в подземните води, а не за това дали дърветата се разчистват, за да създадат земеделска земя.
Еко ли е пластмасовата опаковка?
Най-често срещания вид опаковка, използвана в козметиката е пластмасата. Някои видове пластмаса са оптимален избор за козметични опаковки, тъй като могат да бъдат рециклирани и да отнемат по-малко енергия за производство в сравение с някои алтернативи. Този видове опаковки обикновено са достатъчно стабилни, за да поддържат козметиката хигиенична и защитена. Те също са достатъчно здрави, за да издържат на доставка, замръзване или високи температури.
Полиетиленът с висока плътност (HDPE) е един добър вариант за пластмасови опаковки. Предимства са:
- Винаги се прави без Бисфенол А (BPA)
- Универсално приет в масовите съоръжения за рециклиране
- Много лек, което означава по-ниски въглеродни емисии по време на транспорт
- За многократна употреба
Недостатъците на пластмасовите опаковки включват:
- Не може да се рециклира безкрайно
- Произхождащ от изкопаеми горива (нефт и природен газ)
- Има огромно въздействие върху околната среда по време на добив, преработка и изхвърляне
- Не е напълно биоразградим и др.
Въпреки това, дори когато пластмасите се внасят в съоръжения за рециклиране, те може да не бъдат рециклирани правилно. Това може да се дължи на това, че те не са били правилно почистени, смесени с грешни материали или просто не са сортирани правилно. Ужасно много рециклируема пластмаса все още попада в депа или се изгаря, създавайки токсичен смог, често в чужбина. Само 9,5% от пластмасата, внесена в потока отпадъци, е рециклирана през 2014 г., според доклад на EPA. За разлика от това, 15% се изгарят за енергия, а останалата част (75,5%) отива в депа.
Екологично устойчиви ли са биопластмасите?
Биопластмасите са обещаващи като екологични опаковъчни материали. Но засега много от това е просто обещание. Някои биопластици на растителна основа не издържат на продължителна употреба и са по-подходящи за предмети за еднократна употреба. По-издръжливите видове биопластмаса не са толкова биоразградими. Някои се разпадат на по-малки парчета (разграждат се), но не се разбиват напълно в почвата (биоразграждане). Някои се биоразграждат, но само при точно подходящи условия, като например в промишлени обекти за компостиране, които не са широко достъпни. Когато тези видове биопластмаси попаднат в сметища, те определено нямат подходящи условия за биоразграждане, тъй като обикновено са заровени под планина боклук, лишавайки ги от светлина, микроби, влага и топлина.
Компостируемата биопластика също може да замърси потока на рециклиране на пластмаса, причинявайки проблеми в целия процес. Биопластмасите, произведени с етанол, имат своите проблеми. Те често се създават с помощта на хранителни култури, което едва ли е устойчиво. Както и при конвенционалните пластмаси, тези биопластици често не се рециклират почти толкова често, колкото бихме искали.
Добър избор ли е стъклото?
На пръв поглед е изкушаващо да се мисли, че стъклото е най-екологичната опаковка за козметика, тъй като е рециклируема, безопасна и не реагираща и е за многократна употреба. Стъклото обикновено представлява поне една трета от теглото на крайния продукт, в сравнение с 5% за пластмасата. Някои компании избират стъклото за първична опаковка, но има и други проблеми с него: доставката на продуктите струва повече като пари и въглеродни емисии, отколкото по-лека пластмасова алтернатива.
Стъклото е направено от пясък, сода и варовик. Това не са възобновяеми материали, но са в изобилие и стъклото може лесно да се рециклира. Предизвикателството със стъклото е, че производството му от пясък причинява огромни емисии. Това означава, че тези материали се добиват, което отразява негативно на околната среда и отнема много енергия за производство и рециклиране на стъкло (загряване до 2500 градуса по Целзий), което означава, че има смисъл да се използва повторно възможно най-много пъти преди рециклиране. Според много проучвания стъклените бутилки за мляко за многократно използване използват около половината енергия от пластмасовите кани за мляко.
За много производители на козметика и други продукти стъклото може да е екологично, но със сигурност не е устойчиво. Това е така, защото стъклото може лесно да се счупи по време на транспортиране, като загуба е както стъклото, така и продукта. В райони, склонни към ниски температури, това е проблем, който прави стъклото неустойчиво в продължение на месеци. Това е така, тъй като водата (съставка в много козметични продукти) замръзва и се разширява, което притиска стъкления съд и причинява пукнатини или чюпене.
Заще не хартиени опаковки?
Добре, така че ако пластмасата, биопластмасата и стъклото имат проблеми, какво ни остава? Накратко, метал и хартия.
Хартията е чудесен избор за много видове опаковки, тъй като може да бъде набавена от устойчиви гори, рециклирана и може да бъде без химикали. Производството на хартия обаче изисква много ресурси и използва много вода, изкопаеми горива за транспорт, преработка и обикновено включва избелване с хлор. Други химични процеси, които могат да създадат канцерогенни химикали като диоксини. Когато се направи правилно, хартията е лесно рециклируема и компостируема. Освен това е сравнително лека, което я прави по-добър избор от стъклото. Въпреки това, за козметика и тоалетни принадлежности, хартията трябва да бъде обработена с някакъв водоотблъскващ химикал (естествен или друг), за да се гарантира стабилността на продукта. Това може да означава, че контейнерът вече не може да се рециклира, което го прави определено по-малко екологично чист.
Като цяло хартиените опаковки са трудни за използване за козметика, освен ако не са сухи и са предназначени за смесване с вода у дома.
Екологично устойчива ли е металната опаковка?
Лека, издръжлива, привлекателена за рециклиране, безопасна за употреба и издръжлива при студени и горещи температури. Алуминийят е явен победител при опаковките на козметика. Той също е устойчив на корозия и има по-ниска точка на топене от стъклото, което го прави по-малко енергийно интензивен за рециклиране. Тъй като този материал също е по-здрав от стъклото, това означава, че компаниите могат да използват по-малко други опаковъчни материали, намалявайки общото тегло на опаковката и насипно състояние.
Рециклираният алуминий също изисква значително по-малко енергия по време на производството (около 4-8% от това, необходимо за производството на нов алуминий от бокситна руда).
Недостатъците на алуминиевите опаковки са неговата непрозрачност - за разлика от стъклото и пластмасата, не можете лесно да видите дали почти сте изчерпали любимия си продукт. Също не може да се изтисква, което ще наложи други ограничения. Алуминият е по-скъп за производителите, но факторът на счупване, транспортните разходи като цяло стават по-ниски. Като цяло металните опаковки, изработени от алуминий или неръждаема стомана, са чудесен избор за опаковъчна система със затворен контур. Алуминият без BPA е най-добрият.
